Бившият финансов министър посочи, че намалението на въглеродния отпечатък е постигнато без нито един затворен ТЕЦ
България успя да постигне заложените цели за намаляване на въглеродния отпечатък в енергетиката две години предсрочно, без да затваря термични електроцентрали или да налага административни мерки. Това заяви бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев в предаването „Здравей, България“ по NOVA.
„В енергетиката заложената цел – 40% намаление на въглеродния отпечатък на електроенергийната система, която беше заложена за 2026 година е постигната миналата година. Това стана не с административни мерки, затваряне на ТЕЦ-ове, не с ограничения, а просто пазарът даде ниски цени и тези мощности не работиха, защото нямаше как да правят печалба. Няма нито един затворен ТЕЦ„, подчерта Василев.
Той обясни, че успехът се дължи на сезонно регулиране на работата на ТЕЦ-овете: „Постигна се зимата, когато са високи цените, да можем да ги ползваме напълно, а пролетта и есента, когато са ниски, да не работят. Това беше очаквано.„
Механизъм за компенсации на пазара
Относно отлагането на либерализацията на енергийния пазар от 2024 за 2025 година, Василев не изрази притеснение. Според него вече е бил създаден механизъм за компенсация на небитовите потребители.
„Имаше вече механизъм за компенсация на сметките на небитовите потребители. Там има таван на цената и ако тя излезе по-висока, бизнесите получават компенсации. Същият механизъм беше предвиден и за битовите потребители„, коментира бившият финансов министър.
Той разясни и как се поддържат ниските цени на електроенергията за домакинствата в момента: „Дават се едни ниски цени от КЕВР за изкупуване на енергията, най-вече от АЕЦ „Козлодуй“ и това през НЕК се прехвърля в ниски цени за бита. Ако бита мине на свободния пазар, това ще бъде взето като компенсации и дадено за битовите сметки.„
Спорове около Плана за възстановяване и устойчивост
В интервюто Василев отговори и на обвиненията на бившия регионален министър Гроздан Караджов относно Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Караджов преди това беше заявил, че планът е минал „като бързия влак“ и министерствата не са успели да се запознаят подробно с него.
„Освен че е гласувал в Министерски съвет, той е изпратил и съгласувателно писмо, че няма забележки по плана. Всяко министерство има поне 1-2 седмици да даде становище. Не може да мине от днес за днес особено ПВУ. Не знам защо Караджов говори тези неща„, посочи Василев.
Относно изоставането на проектите по ПВУ, Василев даде конкретни примери: „Договорени са 11,7 милиарда, тоест почти всичките пари, които по плана трябва да бъдат инвестирани в България. Давам и пример – БДЖ знаят от май 2022 година, че имат пари за нови влакове. Правителството на Кирил Петков беше започнало писането на поръчката.“
Той посочи и проблемите със санирането: „От май 2022 година беше ясно, че имаме 2,5 милиарда и половина. Министерството на регионалното развитие и благоустройството даже не беше пуснало конкурсите да кандидатстват общините и блоковете. Декември беше одобрен списъкът с блокове за саниране. Имаше искане за прекласиране, март месец завърши прекласирането. От тогава досега не е подписан един договор.„
Според Василев, за риска да не получим част от европейските средства е отговорен „всеки един бенефициент по плана, който е забавил поръчките си„. Въпреки това, той изрази надежда, че проблемите могат да бъдат преодолени, ако отпадналите проекти са в рамките на предвидените резерви от 20%.
По отношение на Бюджет 2025 година, Василев критикува, че се взимат 6,6 милиарда повече дълг от необходимото.
Dunavmost.com
