Друг кораб подминал без да реагира на сигнала за помощ
Отчаяни викове за помощ, бушуващи пламъци и бяла акула, преминаваща под кораба – това е част от драматичната история на спасяване, в която главни герои са български моряци.
Както съобщава телевизия NOVA, български капитан и екипажът му са спасили 34 души от горящ кораб насред Индийския океан. Капитан Тодор Тодоров и неговите подчинени не се поколебали нито миг да се отзоват на сигнала за бедствие, въпреки рисковете, които крие подобна операция в региона.
На 26 февруари, малко преди обяд, българският кораб получил съобщение, че на 20 мили от тях индонезийски съд е обхванат от пламъци.
„В движение уведомих фирмата. Не е имало за миг колебание, защото спасяването на човешки животи е от първостепенен приоритет. Когато приближихме достатъчно близо, имахме много съмнения какъв е този кораб? Защото може да е танкер. Не е изключено да са и контрабандисти с оръжия, пирати. Всичко е възможно“, разказва капитан Тодоров.
Драматично спасяване сред акули
Когато приближили бедстващия съд, екипажът видял отчаяни рибари, събрани на носа на кораба, които махали за помощ. Ставало въпрос за няколко семейства бедни рибари, ловували риба около Шри Ланка.
„Екипажът се беше събрал като последно убежище на носа на кораба. Отчаяно махаха с ръце. Подходихме професионално, много внимателно, започнахме да гасим кораба. Нямахме време за спасителна лодка. Прецених, че най-бързо, най-безопасно ще стане с мое собствено маневриране“, споделя капитанът.
Интересен факт е, че първоначалният сигнал за помощ стигнал до друг кораб, но екипажът му подминал бедстващите и просто предал съобщението към българските моряци.
„Недоумявам как е възможно да се случи. Най-важното, като си в морето, е да спасяваш човешки животи. Оттам се започва всичко. Да се върнем живи и здрави. Това е най-важното“, казва старши помощник Мирослав Пейчев.
Драматизмът на ситуацията се засилил, когато готвачът на кораба Марджанкул Джумахметова забелязала бяла акула под техния кораб, докато рибарите вече плували във водата.
„Когато започнахме да ги прехвърляме на нашия кораб, видях как бяла акула как минава под нашия кораб. Много ме беше страх, защото някои от хората вече бяха скочили и плуваха във водата. Ние сега си се смеем и си говорим, но тогава нямаше нищо смешно, много бях уплашена“, разказва тя.
Всички спасени
В момент на паника рибарите забравили за опасностите и скочили в 36-градусовата вода, пълна с хищници.
„Започнаха да мъкнат към нас въже за плуване. И тогава с нашия кораб се доближихме опасно близо до тях, което е опасно и за нас. Не знаем кое гори и как гори на техния кораб. Бяха отделени в единия край на палубата, за да ги преброим дали всички на борда. По думите на техния капитан са били 34 души на борда на горящия кораб. А ние преброихме 34 човека на нашия кораб – тогава всичко се успокои“, продължава разказа си Пейчев.
След около 3 часа борба с огъня и опасностите, рибарите били качени на борда при българските моряци. Всички заедно продължили плаването към нос Добра надежда, докато не се разделили по пътя си.
„Естествено, че имаше риск за нас и трябваше да внимаваме. Имаше риск и за тях. Всяко движение, в такива моменти ти трябва много да се фокусираш. Някои от тях са били със семействата си там. Настанихме ги веднага, веднага медицински преглед, направихме опис на имената да успокоим близките им, че са живи и здрави“, споделя капитан Тодоров.
Благодарността на спасените била огромна. Капитанът на рибарския кораб дори целунал ръката на Тодоров в знак на признателност.
Въпреки това, българският капитан не желае да бъде възприеман като герой: „Това не е някакъв героизъм. Аз познавам поне 20 мои колеги във Варна, които биха направили същото и то по същия добър начин, защото ние сме обучени за такива събития“, категоричен е той.
В края на своя разказ Тодоров отправя послание към всички – да вярваме в доброто, да се подкрепяме и никога да не забравяме, че човек не е сам за себе си, а винаги зависи от други хора.
Dunavmost.com
