Автор Мая Живкова Роджърс
Най-дългосрочното негативно последствие от глобализма в ЕС ще се окаже липсата на политическа алтернатива.
В продължение на 3-4 десетилетия глобалистите, наричащи себе си демократи и либерали, селектираха слаби и не особено умни мъже и жени в политиката – уж под предлог да възпрепятстват появата на „нов Хитлер“. Посредствени, безкръвни „политици“, без собствени идеи за света, да не говорим за кураж и собствена воля, биваха поставяни на ключови места в политическата система в Европа. Един наш бивш президент, известен с това, че е бил ирландска пастирка в предишния си живот, сподели открито: „За щастие аз бях президент, когато на власт бяха мъдри, а не силни политици!“
Очаквано, тези хора доведоха до крах „европейската идея“, до рецесия и политическа криза. От всяко дърво свирка не става, е казал нашият мъдър народ, който една политическа проститутка днес нарече „стадо“.
Основна задача на бездушните винтчета на глобалистката система бе да елиминират всяка автентична опозиция. И те го правеха чрез медиите си – този е „нацист“, онзи е „путинист“, другият пък е „изнасилвач“, а пък следващият – „ислямофоб“, „копейка“, „пирамида“, „Понци схема“ и т.н., и т.н. За всеки, дръзнал да се опълчи на брюкселския режим, веднага се намираше достоен епитет, а успаните европейци – гражданите на света“, го подемаха в захлас и усилваха през социалките.
И така Европа си живя в мир и хармония, докато американците не се осъзнаха и не загърбиха напълно медиите, според които Камала водеше с 5% на Тръмп. И дълбоката държава на САЩ не осъзна, че с джендъри с тампони не може да се бори с армии от истински мъже.
И тогава настъпи истинската драма за Европа – тоест, глобалистичния европейски псевдоелит. Да отстъпят от властта не искат. И да искат – няма на кого, опонентите им са обезглавени – буквално, по европейските улици, или преносно – в затвори, дискредитирани, опозорени. А пък от тях, горките – меките китки на Европа, нищо не става. Пред удобните медии громят Тръмп и Америка, после ходят да му целуват ръка, после, като се доберат до удобните медии – пак го громят.
Европейските граждани пък – подобно на предците си от 40-те години на миналия век, поглъщат пропагандата и гласуват за същото отново и отново. Рецесия, терористични атаки, морален разпад – само и само да не стане по-зле. Като сомнамбули се движат от избори до избори и мозъците им работят на същата честота – бежанци, война, обедняване, декарбонизация, още бежанци, още война, и още, и още.
А на върха на тази стройна схема, сравнима единствено с американския сериал „The walking dead“ („Живите мъртви“), стои Урсула. (Както казва Джеф – никой, който се казва Урсула, не заслужава и капчици доверие – полужена, полуоктопод във филмче на Дисни). Урсула има нулева експертиза, но е назначена от видната комунистическа деятелка Ангела Меркел – иконата на Европа за дълъг период от време, поканила в Европа всички араби по света.
На Урсула аз не бих проверила и кучето си за разходка – и изобщо не се шегувам. Преди време голямо куче нападна Мишка и Джеф бил на косъм да извади ножа си, за да спаси нашето куче. Може ли Урсула са направи нещо такова? Не може. И да – не бих проверила дори кучето си на Урсула, какво остава за държавата си, парите си, семейството си, бъдещето.
Комунизмът селекционираше престъпност, предателство, доносничество, нагаждачество. Либерализмът продължи със селекция на безхарактерност, наивност, откровена глупост, доносничество.
А след либералите – няма нищо. Има добри хора, безкрайно далеч от управлението на държавата (никога не допускани до него), или малко или повече подготвени представители на предишните режими.
И това е най-големият грях на комунисти/либерали – убийството на алтернативата. Дори начело на опозиционните партии стоят пожизнени бюрократи.
Ето затова САЩ ще диктуват правилата – свободната среда създава свободни, силни и борбени хора. Бюрократична среда създава урсули.
Фейсбук
Bnews.bg
