Според председателя на ДКСБТ, по-важен е обществения разговор за справедливото ценообразуване
Четвърти по ред бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес, като за втори път в инициативата са включени и банките. Резултатите от предишните протестни действия обаче показват противоречиви тенденции. Според организаторите, при последния бойкот на 27 февруари, хранителните вериги са реагирали с промоции, за да неутрализират ефекта от потребителското недоволство.
Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), коментира в ефира на Радио Благоевград, че прекият ефект от досегашните бойкоти е минимален. „Основните ни наблюдения са, че прекият ефект от бойкота на магазините досега е никакъв. Вариациите на приходите на големите магазини едва ли са свързани с един ден бойкот, след като имаме 6 други дни на активно пазаруване. А и се видя, че се пазаруваше и в дните на бойкота“, сподели Иванов.
Въпреки това, той отбелязва, че инициативата има положителен косвен ефект, тъй като е провокирала важен обществен разговор по въпроса за ценообразуването. „Най-хубавото от тази инициатива е, че тръгна един голям обществен разговор по въпроса за ценообразуването. И той не е свързан със сблъсъка между търсенето и предлагането, а е свързан по стълбицата от началната до крайната цена, кой какъв процент от доходите акумулира“, подчертава председателят на ДКСБТ.
Решения за справедливо ценообразуване
Според Иванов, едно от възможните решения на проблема е окрупняването на земеделските производители в организации и създаването на търговски платформи на производствения капитал – механизъм, който вече успешно функционира във Франция, Холандия и Белгия. Той посочва, че има поет ангажимент за нормативни промени, които да улеснят сдружаването на земеделските производители.
„Това, което можем да направим като потребители е, вместо да бойкотираме в един ден от седмицата магазините, в останалите дни да пазаруваме по-разумно, да се информираме по-добре за цените на едро и дребно, да видим къде има ненормални равнища, но не всичко е лошо на пазара“, съветва експертът, допълвайки, че в поне 15 европейски страни храните са по-скъпи, но благосъстоянието зависи от ефективността в пазаруването на всеки от нас.
Цените в Благоевград и тенденции на пазара
Въпреки оплакванията на потребителите от Благоевград относно високите цени на храните, Иванов отбелязва, че областният център продължава да заема „златната среда“ в националната класация за най-скъпи хранителни продукти. От началото на годината се наблюдава лек повишаващ се тренд с 0,04%, но няма резки движения в цените. Той прогнозира, че от средата на март трябва да започне спад в цените на пресните зеленчуци.
Към момента цената на „потребителската кошница“ е 101 лева, докато за същия период на миналата година е била 96 лева. Основната причина за по-високите цени на част от хранителните продукти е по-лошата земеделска реколта през 2024 година.
Световната тенденция при кафето и какаото
Председателят на ДКСБТ коментира и рязкото поскъпване на кафето от началото на 2025 година, което следва негативната тенденция, наблюдавана при какаото през последните три години. Високите цени са резултат от слабите реколти в основните страни производителки, особено в Западна Африка.
„За съжаление, нищо хубаво не мога да кажа. Процесът започна от началото на 2023 година и от едни равнища от 2-3 долара на килограм какао, в момента сме на едни равнища от около 10-11 долара“, обясни Иванов. Той отбеляза, че има известни положителни сигнали от увеличаващите се какаови запаси в страните производителки от Западна Африка и добри новини от Бразилия – един от основните производители на кафе, но това все още не е достатъчно, за да обърне тенденцията към поскъпване.
Dunavmost.com
