Недоверието към институциите храни страховете от еврото
Процедурата за присъединяване на България към еврозоната вече е стартирана, но крайният резултат все още не е гарантиран. Това заяви икономистът Георги Ганев в предаването „Денят на живо“ по NOVA News, коментирайки поисканите от страната ни конвергентни доклади от Европейската комисия.
„Влизането в еврозоната не ни е вързано в кърпа. Трябва да направим едно разграничение между ЕК и ЕЦБ. На този етап ЕЦБ ще направи оценка дали има изпълнение на формалните критерии, но няма право на препоръка дали страната да бъде или не приета в еврозоната. Докато ЕК не само че има право на такова мнение, а е и нейно задължение е да го даде. Защото тя е хранителят на изпълнението на правото на ЕС. Тоест тя прилага критериите спрямо България и въз основа на данните ще даде препоръка дали да бъдем или не приети в зоната на единната валута„, обясни Ганев.
Положителни сигнали от Еврогрупата
Експертът посочи, че срещата на финансовия министър Теменужка Петкова с Еврогрупата миналия понеделник е дала положителен сигнал, тъй като именно оттам е дошла препоръката България да поиска извънредни доклади.
„И разбира се – няма гаранция. Могат да преценят, че нещо не е наред. Но сигналът от миналия понеделник, когато финансовият министър Теменужка Петкова се срещна с еврогрупата, е че те всъщност са препоръчали България да подаде искане за извънредни доклади. Което означава, че сигналът е положителен и има висока степенна вероятност да се вземе решение от Съвета на Европа да станем член на еврозоната от 1 януари 2026-а„, посочи икономистът.
Според Георги Ганев, ако докладът излезе през юни, времето за подготовка ще бъде напълно достатъчно. „Всички са имали горе-долу по 6 месеца, за да се подготвят. Всички страни, особено тези, които влязоха след 1999 година – са имали по 6 месеца. Това е стандартният срок„, подчерта той.
Политически разногласия и обществени нагласи
Икономистът коментира и съществуващите опасения сред политиците и обществото относно присъединяването към еврозоната. Той посочи, че Българската социалистическа партия отдавна е изразила съмнения дали най-бързият път към еврото е най-добрият.
„БСП е партията от управляващите, която отдавна е заявила, че изпитва съмнения дали възможно най-бързо е най-добрият отговор на въпроса кога да влезем в еврозоната. От гледна точка на ситуацията в НС – мисля, че има доста сериозно мнозинство за това. Но парламентът така или иначе няма много работа по този въпроса, тъй като е приело всички необходими закони, включително този за БНБ. Той ще влезе в сила от деня на влизането ни в еврозоната и е изцяло нов. Приет е и закона за приемане еврото, който е чисто логистичен. И остава изпълнението. По отношения на опасенията – те се нагнетяват по един доста недобросъвестен начин от противници на идеята„, категоричен е Ганев.
Експертът обясни, че недоверието към въвеждането на еврото се корени в ниското доверие към българските институции.
„Това, че нагнетяването на опасенията срещу еврото у нас хваща корен в българското общество – макар голяма част да са напълно безсмислени и да нямат никакви житейски основания, е фактът, че има изключително ниско ниво на доверие в българските институции„, добави той.
В заключение Георги Ганев призна, че еврозоната има своите несъвършенства, тъй като е човешко творение, но подчерта, че ползите за България надвишават негативите.
„Тя е нещо, направено от хората, което по дефиниция означава, че е крайно несъвършено. Хората не правим съвършени неща. В този смисъл всяко говорене, че еврозоната е само цветя и рози – е напълно нереалистично. Но тя има и положителни страни за България, които надвишават негативите„, заключи икономистът.
Dunavmost.com
