Дебелянчо Пеевски – достойният наследник на Иванчо Хаджипенчович на първия ред на Парламента.
Как ли щяха да свършат Левски и Ботев, ако не бяха загинали геройски няколо години по-рано?
Като техните ученици и съратници Петко Каравелов и Стамболов? Или двамата гений ни спестиха още по-голям срам като нация, ставайки курбан, млади и зелени, за Свободата?
Ако не бяха загинали от ръката на Иванчо Хаджипенчович и черкезина Джамбулет, дали Левски и Ботев нямаше да попаднат в ръцете на някой новоизлюпен следосвобожденски патриот като Дебелянчо Пеевски?
Убеден съм, че такива като Иванчо Хаджипенчович отдавна са надминати по гьонсуратлък и тепегьозлък от такива като Пеевски.
Иванчо, предприемчив българин, подписва с чуство на изпълнен дълг към султана и кесията си смъртната присъда на Васил Левски. А Левски, защото не е бил убиец, въобще не е трябвало да бъде обесен, според Османското законодателство, а само заточен в Диарбекир за няколко години и да дочака жив Освобождението. 6 години по-късно Пеевски, пардон, Иванчо Хаджипенчович, открива Великото народно събрание от първия ред на Парламента.
Позната ли ви е тази гледка?
Аз не виждам голяма разлика между такива като Делянчо и такива като Иванчо. И двамата биха обесили Апостола без да им мигне окото и двамата биха се изтъпанили след това на първия ред на парламента без капка свян.
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец. Хаджипенчович е член на русенския градски меджлис от 1868 до 1877 година, участник в правителствената съдебно-следствена комисия, която издава смъртната присъда над Васил Левски, избран депутат в Учредителното събрание и член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България. Иванчо и Делянчо 150 години по-късно са крупни меценати и дарители – за църквите, за науката и за Женското дружество, а Пеевски и за спорта, чалгата, попфолк дивите, щангите, борбата и какво ли не. И все пак има голяма разлика между Хаджипенчович и ХаджиПеевски. Първият изкарва златните си грошове с умела търговия (алъш-вериш) във феодално – буржоазното общество, а вторият изкарва милиардите си, докато седи цял живот на държавната софра (с корупционен алъш – вериш) по времето на действаща пазарна икономика. Единият е чорбаджия, другият дерибей.
Схващате ли разликата?
Аз не си мисля какво би казал Ботев за днешните ни пошли актьори – политици и депутати, защото знам какво е казал вече:
Патриот е — душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек — що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек — що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
и вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек — що да прави?
изяда си и месата.
Bnews.bg
