Известният сценарист и хуморист иронизира дебата за въвеждането на предмет „Религии и добродетели“ в българските училища
Известният български сценарист, писател и хуморист Иво Сиромахов публикува саркастичен коментар във Facebook профила си, в който иронизира дебата около предложението за въвеждане на предмет „Религии и добродетели“ в училищната програма. Сиромахов развива тезата си до абсурд, като предлага да се премахнат и часовете по литература.
В характерния си саркастичен стил, авторът на „Господари на ефира“ и „Шоуто на Николаос Цитиридис“ започва публикацията си с думите „Гледам, че фейсбук-интелигенцията е дълбоко възмутена от предложението в училище да се въведе предмет „Религии и добродетели„. Аз също съм възмутен. За какво са ни религии и добродетели? Вече 80 години чудесно си живеем без тях.“
От Шекспир до Вазов – защо да махнем класиците
Иво Сиромахов продължава да развива ироничната си теза, като подхожда към известни литературни произведения с фалшиво възмущение и абсурдни интерпретации. Според него произведенията на Шекспир трябва да бъдат премахнати, защото Ромео и Жулиета били „съответно на 14 и 13 години“, което той нарича „долна педофилия“. За „Отело“ авторът отбелязва, че главният герой е „мавър, демек чернокож“, което според него обидно „намеква, че има раси“.
В същия дух сценаристът продължава със забележки към Пушкин („Руснак, моля ти се. Щом е руснак, значи е путинист“), Омир („В неговите глупави илиади и одисеи има сума ти богове… Тва са религиозни простотии“) и български класици като Вазов („Той е националист… пречи на интернационализма“) и Димитър Талев („Той е настоявал, че е българин, а не интернационален македонец“).
Публикацията предизвика бурни реакции в социалните мрежи
Публикацията на Сиромахов предизвика оживена дискусия с десетки коментари. В последвалия разговор авторът допълва ироничната си теза: „Литературата има едно много неприятно качество – може да се тълкува свободно. А днес не ни трябва свобода – трябва ни само един прочит. Правилният.“
Друг коментар, на Стефан Стефанов, продължава сатирата: „Училището не е читалня! Литературата е вреден и упадъчен анахронизъм. Необходимо е да се забрани изучаването ѝ в училище и да се замени с достиженията на съвременната развита цивилизация, които пленяват умовете и сърцата на децата.“
Публикацията представлява ярка сатира на някои крайни мнения в обществения дебат за образованието и опитите за промяна в учебните програми. Чрез абсурдни аргументи, Сиромахов и коментиращите всъщност защитават стойността на литературното образование и класическите произведения, изразявайки тревога от потенциалното им омаловажаване в съвременното общество.
Dunavmost.com
