Учениците нямат умения за пазара на труда
Докато Институтът за пазарна икономика алармира за ниското качество на образованието в България, едно малко училище в село Караджово доказва, че с правилен подход функционалната неграмотност може да бъде преодоляна. Според анализ на ИПИ от октомври 2024 година, на българските ученици липсват ключови умения, необходими за успешна реализация на пазара на труда, съобщи NOVA.
Директорът на Националния инспекторат по образованието д-р Анелия Андреева потвърждава тези тревожни тенденции: „Въпросът за качеството на образованието е доста сериозен. Не само външните изследвания показват, че то пада, но също така и това, което ние правим от българска страна. То потвърждава тези резултати. За съжаление 7-годишната ни работа не показва особено високи и добри резултати.“
Тревожна статистика за българското образование
Функционалната неграмотност, която се отнася за хора, способни технически да четат и пишат, но неспособни да разбират и използват писмена информация в ежедневието си, засяга значителна част от българските ученици. Проучване на програмата за международно оценяване PISA от 2015 година разкрива, че около 41,5% от деветокласниците в България са функционално неграмотни по четене, а 42% по математика. Ситуацията се влошава при следващото оценяване през 2018 година, когато средният резултат на българските ученици отбелязва спад с 22 точки.
Успешен модел в малкото село
На този фон, Основно училище „Васил Левски“ в село Караджово се превръща в пример за успешни образователни практики. Въпреки че голяма част от учениците идват от семейства с базова неграмотност, те постигат отлични резултати на външни оценявания.
Старши началният учител Станка Тонева обяснява предизвикателствата: „Това са деца от затворена общност, техният кръгозор е ограничен и училището е мястото, което отваря прозореца към другия свят.“
Тя подчертава и проблема с неравнопоставеността: „Децата от малки населени места нямат равни възможности. Усилията на всички учители са насочени към компенсиране на този старт.“
Мотивация и личен пример
Директорът на училището Красимира Благоева вярва в силата на емоционалната връзка между учители и ученици: „В българското учебно заведение учителите имат емоционална връзка с учениците. Личният пример е един от основните мотиватори за нас.“
Същевременно тя посочва като най-голямо предизвикателство липсата на ангажираност от страна на родителите: „Най-сериозният проблем е с немотивираните и неграмотните родители. Там е най-трудно.“
Дигитализация – помощ или пречка?
Интересна гледна точка споделя и Станка Тонева относно влиянието на технологиите върху образователния процес. „Децата, които тогава бяха в първи клас, миналата година се представиха блестящо на външното оценяване. Но когато дигитализацията ограничава общуването, те стават асоциални,“ отбелязва тя.
Според директора Благоева, прекомерното използване на мобилни устройства за сметка на реалното общуване вреди на учениците: „Ние, възрастните, можем да си поставим граници, но децата тепърва трябва да се научат на това.“
Въпреки всички трудности, училището в Караджово е доказателство, че в малките населени места могат да се прилагат успешни образователни практики, които да преодолеят функционалната неграмотност и да дадат равен старт в живота на всички деца. „За мен важно е зад всеки успех да има дългосрочно постоянство. Грижата към детето да продължи към грижата за ученика,“ заключава Красимира Благоева.
Dunavmost.com
