Войната в Украйна и последвалия конфликт в Газа маркираха началото на нова епоха
Кроткото съгласие на Украйна под натиска на Тръмп за безусловно примирие и преговори за мир бележат края на най-гигантската трансформация на световния ред, която се е извършвала за толкова кратко време.
Войната в Украйна и последвалия конфликт в Газа наистина маркираха началото на нова епоха. А коя беше старата? Нека си припомним – редът наложен от победителите след Втората световна война, който следваше да им гарантира дългосрочните интереси, включително правото да ги налагат със сила в собствените сфери на влияние без някоя друга сила да им противодейства. Недопускане възраждането на Германия и Япония като военни сили (респективно идеологиите, които стояха зад това) легитимираше ролята на жандармите в световната политика. Така СССР нахлуваше безпрепятствено в Чехия или Унгария, а САЩ, където си решат. Неслучайно Путин и досега размахва термина „денацификация“ на Украйна в опит да представи агресията си, като нещо съзвучно с целите на ООН. Защото тая организация има за задача да крепи единствено този мир, който е изгоден на победителите и постоянни членове на съвета по сигурност – САЩ, Русия, Китай, Англия и Франция. Да, но Украйна, която хитрия Сталин набута като отделна страна при учредяването на ООН, също на теория е сред победителите заедно с Русия и втората няма право да я „денцифицира“. Това може да опита да свърши например с България или Румъния, но вече едва ли ще посмее. И това е първия аспект на края на стария ред – правната му рамка е неизпълнима и неизгодна за част от победителите, особено за Русия след разпада на колониалната й империя СССР.
Вторият аспект е моралния. „Освободителите от нацизма“, „борците за мир“, както се самоетикираха доскоро руснаците вече са агресори. И то срещу свои братя! „Жертвите на холокоста“ пък евреите, се оказаха автори на едно от най-голямите етнически прочиствания след ВСВ, на което войната в Газа е само кулминация, позволила на света да го осъзнае през зловещите теливизионни репортажи на масово изтребление на цивилно население. Не че за това изтребление Израел нямаше своя реален повод, но в общественото съзнание споменът за него отдавна е изтрит от реките палестинска кръв. Така двата основни позитивни символа за старата епоха (на освободителя и жертвата), от които се черпеше легитимност и за непопулярни действия се самоанихилираха. Светът вече има нужда от нови герои, чиито победи да съпреживява или на чиито страдания да съчувства. Същия процес, но в обратна посока се случи със „злодея“ от ВСВ, Германия. Днес новата американска администрация чрез устата на Илон Мъск призовава тази страна да се отърси от комплексите на миналото и легитимират крайната десница в лицето на Алтернатива за Германия, доскоро клеймена като наследник на нацистите. Нека добавим призива за въоръжаване, за да се убедим, че „досието“ на германците вече е изчистено. Стигмата я няма.
Третия аспект е геополитическия. Светът изобщо не е същия, както преди 80 години. Страните от т. нар. Трети свят, които към края на войната са били или нечии колонии, или незначителни като икономика и демографски потенциал, сега са с огромна тежест. Тук са Индия, като най-многолюдната нация, Бразилия, Индонезия, ЮАР, Турция и т.н. Те в ООН днес са със статута на Малта или Малдивите например, а определено искат да имат по-голяма роля.
И четвъртия и (според мен) най-съществен елемент на новата епоха е деидеологизацията. ВСВ беше крайно идеологическа, а има автори, като Ернст Нолте, които я възприемат дори като кулминация на общоевропейска гражданска война, започнала с Руската социалистическа революция. Комунизъм срещу антикомунизъм – еднакво радикални и със сходни методи на действие. Тази нишка продължава в Студената война и естествено деескалира след края й. Впрочем процеса на деидеологизация започна още с рухването на социалистическия блок и СССР, но победилия Запад затъваше все повече в собствения си, заразен от марксизма наратив, който погрешно етикираше с термина „либерална демокрация“. Тази идеология на самоненавистта и самоунищожението трябваше да достигне до своята крайност при Байдън, за да получи коректив. Заслужава внимание факта, че демократичната система на САЩ проработи и осъществи промяна чрез избори. Нещо възможно, най-вече заради силната президентска власт, съсредоточила огромни възможности и отговорност в ръцете на един човек, който може да завърти кормилото рязко и да смени посоката. (Това в системата на т.нар. „парламентарни демокрации“, в която възможностите да се блокира всяка промяна са неограничени, е трудно, дори невъзможно!)
Всъщност вчерашната договорка между Украйна и САЩ е своеобразната капитулация на последната идеология с претенции за универсалност – нео-либерализма, който беше превърнал Киев в символ и основно оръдие на каузата си. С това последната страница на историята, зачената през ВСВ е затворена. Следват прагматичните геополитически пазарлъци на “големите” за блага и сфери на влияние, а “малките” ще са само зрители и потърпевши, както някога България в Ньой.
Но Новият световен ред има само повърхностни прилики с “епохата на империите” и “концерта на Великите сили” от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Основата му е друга, но и това е друга тема…
Искрен Веселинов
Dunavmost.com
