
Икономистът предупреди, че с влизането в еврозоната ще добавим допълнителни негативи, които в момента нямаме
Българите ще станат индиректно солидарни с гръцките дългове и ще изплащат френските задължения чрез механизма на инфлацията, ако страната ни приеме еврото. Това заяви икономистът професор Красимир Петров в предаването „Контра“, обяснявайки основните притеснения на протестиращите срещу въвеждането на единната европейска валута.
„Ние ще станем индиректно солидарни с тези дългове на Гърция и ние ще изплащаме тези френски дългове през и чрез механизма на инфлация. Когато еврото има инфлация т.е. се печата всеобщо евро, което е необезпечено, еврото се разлива, включително и в България, особено ако го приемем, обезценката на нашите заплати, доходи и пенсии, тази обезценка е данъкът – инфлационен данък, който ние ще плащаме към ЕС и еврозоната,“ обясни професор Петров.
Икономистът подчерта, че дори в момента България плаща този данък поради обвързаността с еврозоната чрез валутния борд. Въпреки това, според него, страната ни все още разполага с известни опции за лавиране и известна независимост.
„Ние и сега го плащаме, защото сме обвързани към еврозоната чрез валутния борд, но ние имаме известни опции да лавираме, имаме известна независимост, но ако влезем в еврозоната ще добавим допълнителни негативи, свързани с еврозоната, които в момента ги нямаме,“ допълни експертът.
Плаващ валутен курс вместо обвързаност
Професор Петров отбеляза, че България все още не е свръхзадлъжняла държава, макар да се движи в тази посока. Той изрази мнение, че страната ни не е задължена да бъде обвързана с други валути и би могла да функционира с плаващ валутен курс.
Според икономиста, плаващите курсове са нормални за всички икономики и подобна обвързаност с еврото не е необходима за стабилността на българската икономика.
„Защо Европа е толкова отчаяна да ни вкара в еврозоната, защото трябва да спасяват Франция. Ние трябва да споделим техните дългове, макар и през механизма на инфлацията,“ заключи професор Красимир Петров в предаването „Контра“.
Dunavmost.com