Парламентът трябва да изясни механизмите за влияние върху съдебната власт преди да предприема каквито и да е действия за реформи на системата. Това заявиха в свое становище от Съюза на съдиите в България (ССБ). От там се усъмниха в способността на съдебната власт „автономно“ да проведе разследване на всички скандали, свързани с търговия с влияние.
От Красьо Черния до Марто Нотариуса
В писмо до председателя на парламента Наталия Киселова от съдийската организация припомнят, че има много случаи на сериозни съмнения за влияние върху магистрати, но нито един от тях не е бил задълбочено разследван. Последният скандал, разтърсила системата, се случи в началото на миналата година. Тогава в столичния квартал „Горна Баня“ бе застрелян Мартин Божанов-Нотариуса. Едва след убийството му се заговори за дейността му като брокер на влияние в съдебната власт и за евентуалното уреждане на дела в частния му клуб SS.
Преди това бе скандалът с бившия следовател Петьо Петров-Еврото. Въпреки че пострадали от неговата дейност отдавна разказват публично как се е използвала съдебната система, прокуратурата не си мръдна пръста по въпроса в продължение на години. Когато все пак бяха образувани дела, Петров избяга и все още се води в неизвестност.
„Скандалите с групите на Мартин Нотариуса и на Петьо Петров са на път да станат поредната част от предходни случаи на съмнения за криминални влияния в съдебната власт, по които не са предприети адекватни мерки за изясняване и разследване, като ще припомним само някои от тях: убийствата на адвокатката Надежда Георгиева и прокурора Николай Колев; дейността на станалия известен като „Красьо Черния“; скандалът от 2010г. за закупуване от висши магистрати и техни роднини на имоти в град Приморско като крайно нуждаещи се; данните за политическо влияние в правосъдието в публикуваните записи от разговори през 2013г. и 2016г.; скандалът „ЦУМ-гейт“ през 2017г.; публичните изявления, довели до обръщението на ССБ към ВСС през 2019г. за проверка на данните, че депутатът Делян Пеевски „кадрува“ ръководители в съдилищата; признанията от същата година, направени публично от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, че решенията за избор на т. нар. „трима големи“ в съдебната власт са взимани „в две други сгради“, а не във ВСС„, пишат от ССБ.
Всички тези случаи, колкото и скандални да са изглеждали през години, просто потъват и с тях не се занимава никой.
Криза във върховенството на правото
Съдийският съюз определя миналата година като „кризисна за върховенството на правото“. Те посочват, че макар през 2024 г. да са били сформирани парламентарни комисии за разследване на тези случаи, на практика не се е стигнало до „институционален резултат“.
Няма отговор и на други посочени публично проблеми – например политическото влияние при уволнението на Иван Гешев като главен прокурор, държането на трупчета на дела срещу политици и др.
„Предупредихме, че бездействието или симулирането на дейност водят до засилване на правния нихилизъм и недоверие в съдебната власт, което от своя страна само по себе си е криминогенен фактор и ражда престъпност, както и че това благоприятства развитието на нови форми на измама, при които „брокери“ на влияние да твърдят пред граждани, страни по дела, че срещу пари могат да определят изхода на определено дело в тяхна полза„, заявяват още съдиите.
Mediapool.bg
