Икономистът Адриан Николов смята, че ограниченията на надценките са неработещ популистки инструмент
Последното десетилетие в България показва положителна тенденция в съотношението между доходи и цени на храните, въпреки наблюдаваното значително поскъпване на хранителните продукти. Това става ясно от задълбочено проучване на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), направено на фона на започналите бойкоти срещу търговските вериги.
Според изследването, публикувано от Адриан Николов, общият хармонизиран ценови индекс в страната за януари 2025 година е достигнал 142 пункта, което означава 42% увеличение на цените в цялата потребителска кошница спрямо базовата 2015 година. Значително по-драстично обаче е поскъпването конкретно при хранителните продукти, където се наблюдава ръст от 79% за същия период.
Анализът разкрива съществени разлики в поскъпването при различните групи храни. Най-голямо е увеличението при зеленчуците – 98%, следвани от хляба с 94% поскъпване. В другия край на спектъра се нареждат рибата и морските дарове с най-малко поскъпване – едва 42%, както и плодовете с 48% увеличение. Останалите хранителни продукти се разполагат в диапазона между 50 и 80 процента поскъпване.
Внезапна промяна след 2021 година
Особено внимание заслужава фактът, че почти цялото увеличение на цените е концентрирано в последните няколко години. До края на 2021 година повишението при общия хранителен индекс е било в рамките на 20%, но след това настъпва рязка промяна. Икономистът отбелязва, че драстичното увеличение на цените на суровините, енергията и разходите за труд са основните фактори, довели до бързото поскъпване. Не без значение е и избухването на руската военна агресия срещу Украйна през 2022 година, като и двете държави са значими износителки на селскостопанска продукция.
„Ценовата динамика обаче винаги трябва да се разглежда в контекста на доходите. За периода между 2015 г. и 2023 г. – последната, за която има данни – увеличението на средния доход на лице от домакинство е 119%, a ако се доверим на непълните данни за последната година, през 2024 г. то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е дори по-силна„, пише Адриан Николов в своя анализ.
Ръстът на доходите изпреварва поскъпването
Най-важният извод от изследването е, че дългосрочният ръст на домакинските доходи значително надхвърля увеличението на цените на храните. Това дава основание на изследователя да твърди, че няма загуба на покупателна способност на българите по отношение на хранителните продукти, въпреки осезаемото им поскъпване.
Николов е категоричен, че идеите за въвеждане на „тавани на надценката“ не са работещо решение. Според експерта от ИПИ, тази мярка представлява по-скоро удобен популистки инструмент, чрез който определени политици демонстрират загриженост за бюджетите на домакинствата, без реално да решават проблемите с цените.
Изследването идва в момент, когато в обществото се водят разгорещени дебати относно цените на храните и инструментите за тяхното регулиране, а гражданите организират бойкоти срещу големите търговски вериги.
Dunavmost.com
