Нашите първенци проспаха успешния бойкот на хранителните вериги
Нашите „първенци“ пак изостанаха след събитията – този път „проспаха“ успешния бойкот на хранителните вериги.
Иначе, за далеч по-маловажни неща произвеждат несметни количества празнословие. И на човек му се ще да ги обесят за езиците им.
А истината, която уж се издирва за Терора на хранителните вериги, ще бъде потулвана с ялови телевизионни репортажи и още по-ялови разисквания – и все без участието на Главния Герой, на „Злодея“ – хранителните вериги.
Тази държава се управлява и от тях.
Колкото ще се справи тя с контрабандния внос на цигари и алкохол, толкова ще се справи и с „контрабандата“ на стоки с изкуствено завишени цени, абсурдно несравними с обичайните за пазара на ЕС.
Ще си живеем обаче и с това несъответствие, наред с останалите. Всичко започна, когато постепенно се превръщахме в тържище за старите коли на Европа, в нейна автоморга – а днес предлагаме на населението си най-скъпите хранителни стоки.
И, отгоре на всичко, ни управляват плашливи бездарници, които просто не могат да се ориентират в картинката. Чували ли сте обаче, някой български политик да каже, че не е наясно с един проблем? Няма и да чуете. Така ще си я караме – като държава-трафикант на фалшиви чужди идеи и нескопосани решения.
Тукашните властници обаче продължават да управляват с едно натрапчиво пустословие и се чувстват удобно.
Още по-удобно се чувстват Веригите – докато са едни от най-крупните рекламодатели, нищо не ги заплашва. Телевизиите ще предпочитат да оскучат и да отвратят до смърт с неистини зрителите си, но няма да изпуснат дори една крива думица срещу тях.
Тия дни сами си връчихме и сертификат за държава-разграден двор – щом неидентифицирани дронове започнаха да променят трафика на софийското летище. Тепърва щели да правят там две зони за охрана. А войната с дронове тече вече от двайсетина години. Ние сега се сещаме за тях.
Но и този скандал се обговаря дежурно, властниците си остават заклещени за прокобата „След дъжд качулка“.
Лекомислието им е неизчерпаемо, а и не дължат обяснение никому. Те не се усещат като длъжници/отговорни пред Настоящето, за Бъдещето изобщо да не говорим. Трябва да сме прекалено наивни, за да очакваме от тях някакво приличие и в словесните им изяви.
Някой, в края на краищата, трябва да ги научи тия хора, как да НЕ говорят. Никой обаче не обръща внимание на словесната им разпуснатост, с която те ни унижават.
Важният въпрос е, възможно ли е със сакато слово да се изрази сериозна идея?
Възможно ли е човек, който е лишен от всякакъв словесен стил, да каже все пак нещо полезно? Защото ние наблюдаваме предимно екземпляри, които очевидно нямат представа, какво искат да кажат – и това също се търпи.
А обикновените хора се нуждаят от отговори или, както казваше един писател, нуждаят се от завършек.
Ние и от това сме лишени. Кое от нещата, които наблюдавахме или изживявахме през годините на Разпътния Преход, е получило своя завършек?
При все това, обикновените хора сякаш успяват по-често да откриват нужните им отговори – но рядко се осмеляват да ги изговорят. Възможен ли е тогава дори най-елементарния диалог между тях и словесните инвалиди, които ги управляват – та те даже не са сигурни, че говорят с тях един и същи език.
Целият им животец изглежда безнадеждно поразен от бездушието на властниците, а те няма да променят нищо – защото са си едни кърпачи и такива ще си останат.
Сещам се за един кеворкизъм, мисля, че е уместно да го спомена сега: Политиците ни ще се оправят, едва когато децата им започнат да им четат приказки за лека нощ.
Кеворк Кеворкян
Dunavmost.com
