Необходими са спешни мерки за насърчаване на четенето
Една значителна част от българското население никога не докосва книга. Това сочат тревожните данни от мащабно проучване, които бяха споделени от професор Александър Кьосев, филолог и експерт по културна история на модерната епоха, в интервю за Българското национално радио.
Днес, 17 март 2025 година, Огледалната зала на Ректората на Софийския университет ще бъде домакин на значима дискусия, фокусирана върху читателските навици в България за периода от 2006 до 2022 година.
„Четенето е една от малкото културни консумации, които отпращат човека към самия себе си“, сподели професор Кьосев в предаването „Хоризонт до обед“.
Мащабно изследване на читателските навици
Проучването стартира през 2006 година по инициатива на социологическа агенция „Алфа рисърч“ и асоциация „Българска книга“. През 2009 година към изследователския екип се присъединява и професор Кьосев.
„Състоянието на четенето е проверявано с шест социологически анкети. Днес обобщаваме тези резултати. Представяме ги пред колеги, които са компетентни“, поясни експертът.
Тревожни статистики
Изследването се фокусира върху представителна извадка от цялото население, като акцентът е поставен върху четенето в свободното време, а не върху функционалната грамотност. „Дейностите, с които човек може да си прекара свободното време, се увеличават. Четенето влиза във все по-голяма конкуренция“, отбеляза професор Кьосев.
Статистиката показва, че активните читатели в България представляват едва между 10 и 13% от населението. Още по-притеснителен е фактът, че нечетящите български граждани са между 30 и 40%.
Културни неравенства
Според професор Кьосев данните разкриват сериозни културни неравенства в страната. „Те са и социални, и политически. Социално и културно непривилегированите групи са далече от благото на четенето“, подчерта той.
Особено показателна е връзката между културната и гражданската активност – само между 7 и 8% от населението са активни културни консуматори с изявена гражданска позиция.
За преодоляване на тези тревожни тенденции са необходими дългосрочни образователни и културни политики, заключи професор Кьосев.
Dunavmost.com
