Национален празник би трябвало да бъде събитие, което народът сам е извършил
Дипломатът, литературен критик и писател професор Кирил Топалов постави под въпрос значимостта на Трети март като най-важния национален празник на България. В интервю за предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS той сподели своята гледна точка относно важността на народното участие при определянето на значими исторически дати.
„Трети март е празник, но не най-големият. Много пъти съм заявявал, че в историята на всеки народ има дати, които в почти равна степен биха могли да бъдат национален празник. Много важно е обаче да се открои онова, което ще направи един празник важен, с участието на самия народ. Национален празник би трябвало да бъде събитие, което народът сам е извършил. Такива българите имаме не малко – Априлското въстание, Съединението, Независимостта, 24 май„, коментира професор Топалов пред Нова телевизия.
По думите на професора, Освобождението на България, което честваме на Трети март, отразява всъщност мирен договор между чужди империи. „Трети март отразява акт на мирен договор между две чужди държави, неотличаващи се с някаква демократичност„, обясни експертът.
Примерите на съседите
Професорът направи паралел с избора на национални празници от съседните балкански държави. „Сърбия и Гърция са освободени в резултат пак на такъв подобен договор. Но гърците обявяват за свой национален празник не тази дата, а началото на тяхното голямо въстание, което завършва с неуспех. Това обаче е техният личен порив, героизмът на гръцкият народ се е проявил тогава. Сърбите постъпват по същия начин. Те почитат своето усилие да бъдат свободни„, сподели професор Топалов.
Според дипломата, освобождението на България е било по-скоро резултат от геополитически договорки, отколкото от народни усилия. „Освобождението на България е въпрос на договорки между Русия и останалите велики сили. Още преди избухването на войната се сключват различни споразумения. Санстефанският договор е абсолютно нищожен. Той е един блян, но Русия много добре е знаела, че другите две империи няма да приемат това нещо„, посочи експертът.
„Целта на великите сили е била на Балканите да няма голяма славянска държава, а страните да бъдат равни помежду си„, допълни професор Топалов.
Литературното наследство и нашето време
В разговора професор Топалов разкри интересни детайли и за своята пиеса „Елате ни вижте“, в която среща писателя Иван Вазов с неговите литературни герои от класическите произведения „Под игото“ и „Чичовци“.
„Вазов е най-силният летописец и изповедник на българската душа и историческа съдба. Когато човек чете неговите произведения, вижда, че не са се променили много нещата оттогава. След Освобождението е период, в който има възход, но и период, в който мръсната пияна „избива“ на повърхността и се създава печалбарството, омразата и завистта. Сега се мразят свой със свой. Това е вечен конфликт. За моя голяма изненада това е валидно и за нашето време“, сподели драматургът.
С особена критичност към историческите уроци, професор Топалов заключи: „Единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея.„
Dunavmost.com
