Евродепутатът посочи каскада от грешки и призова България да засили участието си в европейската политика за сигурност
Липсата на желание, а не на възможност е в основата на проблема с Плана за възстановяване и устойчивост, смята евродепутатът Радан Кънев. В интервю за Българското национално радио представителят на ПП-ДБ в Европейския парламент изрази остра критика към подхода на сегашния кабинет.
„Въпросът не е дали има шанс да спасим парите по ПВУ, а дали има желание. В сегашните решения на правителството на Росен Желязков аз не виждам желание планът да бъде спасен, а виждам желание провалът му да бъде прехвърлен на някой в миналото. Типична партизанска политическа линия, изключително несериозна и безотговорна в сегашния момент,“ заяви Кънев.
Според него, всички български правителства през последните години са допуснали сериозни грешки, които поставят страната в риск да усвои най-малко средства от европейските планове за възстановяване. Евродепутатът изрази недоумение защо вината се търси у Кирил Петков, когато множество решения са взимани с широко парламентарно мнозинство.
Спорни политически решения
„По отношение на декарбонизацията България постигна най-ниската цел в цяла Европа. Изключително успешно договорихме много малки ангажименти от страна на българските правителства, за да получим средствата в сектор „Енергетика„. След това дойдоха предсрочни избори и целият парламент в популистки унес приеха едно решение, което блокира всякакви следващи действия в тази посока,“ подчерта Кънев.
Въпреки тежката ситуация, евродепутатът увери, че съдбата на неизползваните средства по ПВУ все още не е окончателно решена. Той и колегите му от българската делегация в ЕНП предлагат тези пари да бъдат основа на бъдещ финансов пакет за сигурност и отбрана.
Променена световна среда
Радан Кънев коментира и наскоро състоялата се среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, определяйки я като знак за коренна промяна в средата на сигурност.
„В продължение на 3 и повече десетилетия живеем в свят, в който имаме спокойствието, че военната суперсила на САЩ гарантира мира в Европа. Сега започваме да живеем в свят, в който тази гаранция я няма,“ предупреди той.
Евродепутатът призова за взимане на бързи решения за гарантиране на сигурността, което изисква единна Европа. Според него, България трябва активно да настоява за включване в общоевропейската политика за сигурност, особено в контекста на предстоящи ключови срещи, които може да не включват всички 27 страни-членки.
Отбрана и икономически растеж
Интересна теза в изказването на Кънев е връзката между инвестициите в отбрана и икономическия просперитет. По думите му, това не са взаимоизключващи се цели.
„Логиката, че ако инвестираме в сигурност и отбрана, обедняваме, се сблъсква с фактите и се превръща в откровена глупост. Държавите, които инвестират в сигурността си, не просто стават много по-привлекателни за инвестиции, но и много мощно задвижват и иновациите, и технологиите,“ аргументира се той, давайки за пример Полша, която харчи над 4% от БВП за отбрана и същевременно има най-силната икономика в Източна Европа.
Енергетика и сигурност
Кънев подчерта и значението на енергийната независимост, отбелязвайки приноса на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергетика. Според него, „Зелената сделка“ трябва да се преразгледа като „Индустриална сделка“, подчинена на новите условия на сигурност.
В заключение, евродепутатът призова за преосмисляне на българската позиция в контекста на глобалните промени.
„България изобщо не е малка. Ние сме на източния фронт на ЕС, в уязвима ситуация. Тя има своята огромна роля. Ако има нещо малко, то е манталитетът на хората, които я управляват,“ завърши Радан Кънев.
Dunavmost.com
