Божидар Божанов: „Информационно обслужване“ не може да получава директни възлагания заради частното участие в собствеността
Решението на кабинета „Главчев“, взето в последния момент от управлението му, за разширяване на дейността на „Информационно обслужване“ в областта на киберсигурността се оказва не само изненадващо, но и юридически спорно. Според Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление и настоящ депутат от ПП-ДБ, възлагането на дейности на държавната фирма без обществена поръчка представлява директно нарушение на Закона за обществените поръчки.
В своя публикация в социалната мрежа Х, Божанов твърди, че правните основания, цитирани от вече бившия кабинет за т.нар. инхаус възлагане, противоречат на закона. Той призовава сегашното правителство на Росен Желязков да отмени решението, тъй като съществува сериозен риск от сключване на договори на грешно правно основание.
Както беше публикувано в изданието „Сега“, кабинетът на Димитър Главчев е одобрил в последния ден от своето съществуване, и то като последна точка в дневния ред, нови насоки за прилагане на дейностите по системна интеграция в държавната администрация. Именно „Информационно обслужване“ е официалният системен интегратор на редица държавни институции по силата на Закона за електронно управление, като списъкът на институциите, задължени да работят с държавната фирма, се определя от Министерския съвет. Новите насоки добавят киберсигурността към дейностите, при които задължително се използва държавното дружество.
Проблемът с частното участие
В новите насоки са включени по-детайлни обяснения относно правното основание, на което дружеството получава директно възложени дейности от администрациите, без да се конкурира с други фирми. Според документа, дейностите практически се възлагат от Министерството на електронното управление, а административните органи са само бенефициенти, чрез тристранни рамкови договори. Тъй като Министерството на електронното управление е принципал на „Информационно обслужване“ и упражнява над 80% контрол, тези възлагания се определят като инхаус и според тази логика не изискват обществена поръчка.
Божидар Божанов категорично не е съгласен с тази интерпретация. Според него, представянето на това възлагане като инхаус процедура заобикаля Закона за електронно управление и директно противоречи на Закона за обществените поръчки.
„На ИО не може да се възлага „инхаус“ заради частните акционери на 0.5% от собствеността. И тъй като нашият закон е недвусмислен по тази тема, в решението на кабинета „Главчев“ се цитира директивата за обществените поръчки, която при повече въображение допуска тълкуване. Разбира се, тя се прилага чрез местния закон, а не пряко, така че това е просто една еквилибристика. Т.е. решението създава нов незаконосъобразен ред за възлагане на ИО“, обяснява в публикацията си Божанов.
В последния ден на кабинета Главчев е прието решение, с което се създава нов ред за възлагане на Информационно обслужване (ИО). Решението е предшествано от констатацията на Европейската комисия, че директното възлагане на ИО противоречи на директивата за обществени поръчки.
С…
— Bozhidar Bozhanov (@bozhobg) March 15, 2025
Законова пречка за инхаус възлагане
В последния ден на кабинета Главчев е прието решение, с което се създава нов ред за възлагане на Информационно обслужване (ИО). Решението е предшествано от констатацията на Европейската комисия, че директното възлагане на ИО противоречи на директивата за обществени поръчки.
С…
— Bozhidar Bozhanov (@bozhobg) March 15, 2025
Проверка на вестник „Сега“ потвърждава, че в Закона за обществените поръчки наистина съществува забрана за инхаус възлагане, когато има частна собственост в капитала на съответното дружество. Тази забрана е въведена през януари 2020 година, като изключение се допуска само ако частният капитал е резултат от договори за Европейския съюз и не превишава прага за блокираща квота. В случая с „Информационно обслужване“ частният капитал, макар и малък, е резултат от процеса на приватизация и не е свързан с договори за ЕС.
„Препоръчвам на новия Министерски съвет да преразгледа спорното решение на кабинета Главчев, най-малкото за да не се окаже, че има проблем със сключените договори на грешно правно основание“, пише още Божанов.
От неговата публикация обаче не става ясно дали нарушението на закона не е било известно и по времето, когато той самият е бил действащ министър. Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България заради директното възлагане на дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване“ в края на миналата година, но вероятно е имало кореспонденция по темата и преди това.
Остава неизяснено дали разясненията в новите насоки относно прилагането на инхаус процедура представляват нови законови основания, особено предвид липсата на промени в Закона за електронното управление. Неясно е също дали вече са подписани договори въз основа на новите насоки или става въпрос само за разяснения, целящи да отговорят на въпросите на Европейската комисия относно директното възлагане.
Dunavmost.com
