Разпад на държавността: 35 години след началото на прехода сме на дъното
В контекста на нарастващото политическо напрежение в България, анализатори разкриват тревожна картина на институционален разпад, който заплашва самите основи на демократичния процес в страната. В наскоро проведен анализ, журналистите Валерия Велева, Стояна Георгиева и Мирослав Севлиевски обсъждат задълбочаващата се криза в отношенията между ключови държавни институции, най-вече Конституционния съд и прокуратурата.
„Поведението на управляващите партии от Тройната коалиция плюс ДПС – Ново начало е позор. Практически започнаха да пригласят на прокуратурата, което заприлича на една организирана акция. Тя може и да не е, но логиката на събитията както се разви и както протекоха нещата, стигна се до този абсурд градски прокурор да се позволи да се опитва да разследва Конституционния съд, което е невъзможно,“ заяви с тревога Стояна Георгиева.
Държавност в разпад
Валерия Велева описва ситуацията като критична за българската държавност: „35 години от началото на прехода наблюдаваме разпад на държавността на всички нива. След като единствената институция, Конституционният съд, която беше до този момент така като че ли запазена от политическо влияние, от политически атаки, в момента е с накърнен имиджов рейтинг, при положение, че двете институции, най-висшите институции, които трябва да пазят законността, правовия ред и държавността – Конституционният съд и прокуратурата – влязоха в тази война, ние просто сме стигнали дъното на деинституционализация в държавата.“
Експертите единодушно отбелязват, че всички основни институции носят вина за създалата се ситуация. „Сбърка Конституционният съд, сбърка ЦИК, сбърка прокуратурата, сбърка парламентът. Всички по тази линия сбъркаха и се намесиха в правомощията на други институции. И това просто се получи една каша. Заради това, че самите институции нямат никакъв авторитет,“ подчертава Валерия Велева.
Кой започна институционалната война?
В анализа си Мирослав Севлиевски поставя логичния въпрос: „Кой започна войната винаги е въпрос. Кой нападна? Значи тук всеки ще ви даде различна гледна точка според това кой какво изповядва.“
Дискусията неизбежно се насочва към избирателния процес и множеството нередности, разкрити при проверките. „Ясно е, ние от 20 години знаем, че се крадат чували. Ние от 20 години знаем, че в чувалите никой не знае какво има,“ споделя един от анализаторите, разкривайки дългогодишния проблем с избирателните измами.
„Колкото пъти аз съм поискал проверки, винаги е било ясно, че в чувала вместо валидни бюлетини има невалидни и така нататък. За пръв път ние видяхме горчивата истина. И всички я видяха. До сега я знаехме тези, които се занимаваме с политиката,“ добавя той.
Политически манипулации и блокиране на делото
Стояна Георгиева изразява съмнение относно целта на цялата ситуация: „Очевидно, по някакъв начин да се усети, да се блокира делото и резултатите да не се обявят сега. Доколкото ни е известно на всички нас, знае се, че съществува това дело и доколкото е известно, и управляващите, и опозиция са калкулирали по някакъв начин какво ще се случи след евентуалното влизане на Величия. И мнозинство пак ще има, макар и крехко.“
Появяват се и намеци за политически сделки и манипулации зад кулисите. „Дори се заговори, че един депутат, който така е най-властен, даже вече предварително е напъдил депутати от Величия, така че те да не могат да съставят група,“ твърди Георгиева.
Липса на доверие към институциите
Мирослав Севлиевски вижда по-дълбок проблем: „Сега ли ви е ясно, че днес каквото и да е решението на Конституционния съд, винаги ще има недоверие към него. Едната част, които са доволни от това решение, ще каже, че е окей. Другата част ще каже, че не е, че е политическо. Това е най-лошото, което се случи. И аз се питам, защо се случи? Защо някой създаде такова нещо, за да може да имаме абсолютно срив на доверието във всички системи?“
Валерия Велева допълва анализа с притеснението си за избирателната активност: „Всъщност, колко души ще отидат да гласуват? Казват, ще ходим на избори. И колко души ще отидат да гласуват? От тези 2 милиона и 200 хиляди ще отидат милион и половина.“
Проблеми в изборния процес
Анализаторите обсъждат и конкретните проблеми в изборния процес. „Нямаше да научим, че има в чувалите ножици или пила и тоалетна хартия, ако не бяхме слушали тези… Да, но друго е да ги покажат от лица в публични изяви, при които не реагират прокуратурата тогава,“ отбелязва един от тях.
Друг важен аспект е методиката на проверката и ролята на вещите лица. „Има методика, за която са първи. Те имат таблици, но ти с таблици не можеш да задръстваш живи гласове. Всеки глас се удостоверява с бюлетина, така можеш да броиш гласове, като няма бюлетини,“ отбелязва Севлиевски.
Призив за промени
Валерия Велева призовава за конкретни промени в изборното законодателство: „Аз смятам, че задължително трябва да има промяна в избирателния кодекс. Първо, да бъде създадена професионална изборна администрация. Това, което направиха на тези избори партиите, които до последния ден смениха членовете на секционните комисии, доведе до това объркване и този хаос и до това неграмотно провеждане на изборите.“
Тя предлага и по-високи прагове за влизане в парламента: „Второ, според мен трябва наистина да се помисли за прага на влизане в парламента. За вдигане на прага на партия до 5% и за 10% за коалиция.“
Бъдещето на политическия процес
Мирослав Севлиевски изразява скептицизъм относно значението на конкретните политически формации: „Няма никакво значение Величия влизат или не влизат. Защо е тогава целият цирк? За прогреса, за републиката? Нищо. Нула. Тези хора не носят разлика. Те нямат тема и теза, за която си заслужават да са вътре в парламента.“
Dunavmost.com
