В тази статия посочвам топ заблужденията относно медиацията или с други думи – най-неправилните твърдения, които съм срещала.
1.Заслужено първо място е за твърдението, че в медиация страните имали нужда от адвокатска защита и участието им без адвокати можело да бъде фатално.
Обясненията ми за това твърдение са две алтернативни: 1. в основата му стои невежество; или 2. съзнателно се представят неверни данни.
Истината е, че страните нямат нужда от адвокатска защита в медиация.
Ако страните в началото на процедурата си разменят реплики, подобни на обвинения, медиаторът незабавно се намесва, измествайки разговора в ползотворна насока, а не оставяйки го в деструктивната.
В медиация няма нищо фатално – от началото до края страните получават приемане и разбиране. Медиаторът слуша активно, без да осъжда, но изисквайки от страните същото, защото всяко обвинение поражда освен защита и контраобвинение, а така конфликтът се изостря.
В медиация работим заедно за постигане на ОБЩА ЦЕЛ, целим обединение, а не обратното. Страните в медиация не са противници, а хора с общ интерес – намиране на ВЗАИМНОИЗГОДНО РЕШЕНИЕ по спора.
Твърдяната нужда от защита е вярно твърдение за съда, но абсолютно невярно за медиация.
2.Второто място е за твърдението, че в медиация имало нужда от адвокати, защото адвокатът щял да каже какво ще постанови съдът по обсъждания правен спор и така евентуално щял да провокира страните към постигане на споразумение.
Истината е, че адвокатът може да предположи, но не и да твърди със сигурност. Той не може да предвиди всички фактори, от които зависи съдебното решение. Единственото, което може да каже със сигурност, е размерът на държавната такса и на първоначалното адвокатско възнаграждение. Ако можеше адвокатът да твърди със сигурност какво ще бъде съдебното решение, може би адвокатско възнаграждение щеше да се дължи за резултат, а не за действия – клиентът плаща адвокатско възнаграждение не за спечелване на дело, а за работа по дело. Реално адвокатът “ХВЪРЛЯ ЗАРА”/с малко изключения/ от името и за сметка на клиента си, но не знае какво ще направят всички трети лица, от които зависи съдържанието на съдебното решение – свидетели, вещи лица, колегата му и т.н.
