Любослав Костов: Нужните средства може да се вземат от капиталовата програма
Българските синдикати настояват за значително по-голямо увеличение на заплатите в публичния сектор от предвиденото в Бюджет 2025. КНСБ предлага заплатите в министерствата и другите ведомства да нараснат с 10 вместо с планираните 5%, като за целта в бюджета трябва да бъдат предвидени допълнителни 200 милиона лева. Това съобщи за „Телеграф“ главният икономист на синдиката Любослав Костов.
„Настояваме да се върнат 10-те процента, така, както беше записано във варианта на проектобюджет 2025 на служебния кабинет“, обясни Костов. Според него това увеличение е необходимо, тъй като отговаря на динамиката на доходите в частния сектор, докато 5% не водят до съществен ръст на покупателната способност.
Предложението на КНСБ се отнася за всички звена в публичния сектор, където няма специална политика по доходите, каквато например съществува за учители, военни и полицаи.
Конкретни нужди от финансиране
Главният икономист на КНСБ подробно изброи къде точно са необходими допълнителни средства:
„За разходите за персонал в Министерството на здравеопазването, за училищно и детско здравеопазване трябват към 20 милиона лева. За градски транспорт са нужни 29 милиона лева в София, 6,5 милиона лева във Варна и 700 000 лева в Русе. Тези пари минават под формата на субсидия, но реално отиват за заплати на хората. Нужни са 20 милиона лева за БДЖ, за да се възстанови субсидията, такава, каквато беше през 2024 година“, посочи Костов.
Според изчисленията на синдиката са необходими още средства за Държавен фонд „Земеделие“, за Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, 1,7 милиона лева за Агенцията по ядрено регулиране, както и 5 милиона лева за 10% ръст на заплатите на 1700 души, работещи в Българското национално радио.
Проблеми с приемането на предложенията
Големият проблем пред синдикалните искания е как могат да бъдат приети при гласуването на бюджета. Въпреки че синдикатът е изпратил предложенията си до всички партии в Народното събрание, до момента нито един депутат не ги е предложил за второ гласуване.
Бюджетът вече премина през бюджетната комисия на второ четене и трябва да бъде окончателно приет в пленарна зала тази седмица. Остава надеждата някой народен представител да припознае синдикалните искания като свое предложение в последния момент по време на окончателното гласуване.
Възможностите за това обаче са ограничени от правилника на Народното събрание, според който в зала могат да се правят само редакционни или правно-технически поправки. Историята обаче познава много изключения от това правило.
Предложение за „елегантно решение“
„Като знаем как няма да мине всичко, предлагаме елегантно решение – в Централния бюджет, по примера от миналата година, когато имаше постановление за изравняване на диспропорциите с методология, да се задели един финансов ресурс. Миналата година бяха 350 милиона, тази година да са поне 200 милиона. Така, съобразно методиката, хем да изравним диспропорциите и да намалим неравенствата за една и съща длъжност в отделните ведомства и министерства, хем да вдигнем на хората доходите по начин, който да съответства на динамиката в частния сектор“, обясни Костов.
Според него необходимите 200 милиона лева могат да бъдат осигурени чрез орязване на капиталовата програма в бюджета със същата сума.
„Капиталовата програма спокойно може да бъде орязана не с 200 милиона, а с 2 милиарда лева, мен ако питате. Там е огромният буфер. Тя пак ще се изпълни на 60-65% и пак 3-4 милиарда лева ще бъдат икономисани“, категоричен е икономистът. „На фона на 90 милиарда разходи в бюджета тези 200 милиона и кантарът не ги лови“, заключи Костов.
КТ „Подкрепа“ с още по-големи искания
Междувременно стана ясно, че КТ „Подкрепа“ настоява за още по-сериозни промени в бюджета. Синдикатът е изпратил до председателите на парламентарните групи искане за близо 450 милиона лева допълнително за персонал.
От „Подкрепа“ настояват за 15% ръст на заплатите в публичния сектор, за което според изчисленията им са необходими допълнителни 243,9 милиона лева. Още 203,4 милиона лева пък са необходими за преодоляване на диспропорциите в заплащането.
Синдикатът предлага допълнителните 450 милиона да се компенсират чрез преструктуриране на разходната част или в комбинация с приходни мерки, например адекватен размер на максималния осигурителен доход. Според „Подкрепа“ таванът на осигуровките трябва да се увеличи не до 4130 лева, както предлага финансовото министерство, а до 8500 лева.
Това би изпълнило и законовото изискване в Кодекса за социално осигуряване, съгласно който максималният размер на пенсията е 40% от максималния осигурителен доход.
КТ „Подкрепа“ има и допълнителни социални искания: обезщетението за втората година майчинство да се вдигне от 780 на 1077 лева, а еднократната помощ при смърт на осигурено лице да достигне линията на бедност в размер на 638 лева.
Синдикатът предлага също с линията на бедност да бъде обвързано и дневното минимално обезщетение при безработица, като то се повиши от 18 на 30,10 лева. Максималната сума при безработица пък да се увеличи от 107,14 на 121,07 лева.
Dunavmost.com
