Неразказаната история на българския терор след 1944 година
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година започва една от най-мрачните страници в българската история. Край софийския квартал „Орландовци“ са изпълнени първите смъртни присъди на Народния съд – събитие, което остава в историята като „Кървавият четвъртък“.
Професор Евелина Келбечева, която изследва задълбочено този период, разкрива шокиращи данни в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS: „България е на първо място по политически терор в цяла Европа след Втората световна война. В страната ни са произнесени 2740 смъртни присъди, 1305 души са осъдени на доживотен затвор, а над 11 000 са изправени пред трибунала„.
Мащабът на репресиите
За сравнение, професор Келбечева посочва: „По време на Първия Нюрнбергски процес 24 души са изправени пред трибунала, от които 12 са осъдени на смърт. В Италия са екзекутирани 50 души, в Унгария – 189, в Австрия – 30, в Норвегия – 25, в Япония – 7, а във Франция смъртните присъди са 791„.
Концлагерите в България
В началото на 1945 година, по предложение на тогавашния вътрешен министър Антон Югов, започва създаването на концлагери, наречени евфемистично „Трудово-възпитателни общежития“. Първият е „Свети Врач“, следван от „Куциян“ край Перник и лагера край село Ножарево, Тутраканско.
„Огромна част от въдворените в тези лагери не са минали през съд и присъда. Те просто са закарани там„, подчертава проф. Келбечева.
Наследството на терора
„Чисто символни ние все още сме набучени с ешелоните на една окупация, която се нарича освобождение. Един режим, който отделя 56% от бюджета си за култура, за да набучи България с фалшивите тотеми на своята собствена идеология и изкривяване на историята„, заключава професор Келбечева.
Dunavmost.com
